КАБИНЕТ НЕВРОПСИХОЛОГИЯ, ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХОТЕРАПИЯ

НЕВРОПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ
Информационен наръчник за пациенти и техните близки

Кратък преглед
Този наръчник разяснява съгласно водещите световни стандарти и добри практики процеса на
невропсихологичното изследване, неговите цели, специфичната роля и дейности на клиничния
невропсихолог, заболяванията, които обикновено се изследват, екипа от специалисти,
участващ в междудисциплинарната екипна работа и практическите аспекти, свързани с
подготовката на пациентите и участието им в провеждането на тестовите методи и процедури.

1. Какво e невропсихологията като наука и клинична практика?
Невропсихологията е интердисциплинарна наука, която изучава взаимодейтвието между
структурата и функционирането на мозъка и нервната система, от една страна, и висшите
психични процеси (памет, внимание, реч, мислене, зрително-пространствено възприятие,
екзекутивни функции), емоциите, личността и човешкото поведение, от друга. Тя съчетава
познания и методи от психологията, медицината (неврологията и психиатрията), невробиологията,
невроанатомията, неврофизиологията и когнитивните невронауки, за да обясни това
взаимодействие на различните етапи от живота на човека и промените които настъпват в него в
резултат на мозъчна патология.
Невропсихологията като клинична практика е приложно направление, където се използват
доказани научно-валидирани методи и средства за диагностика, диференциална диагноза,
количествена и качествена оценка, проследяване и когнитивна рехабилитация при пациенти от
всички възрасти с известни или предполагаеми мозъчни увреждания, невродегенеративни
заболявания, съдови инциденти, вродени дисфункции или функционални смущения.

2. Какво представлява невропсихологичното изследване?
Невропсихологичното изследване е специализиран, неинвазивен диагностичен метод за оценка на
функциите на мозъка. Докато образните изследвания (ЯМР, скенер) показват анатомичната
структура на мозъка, невропсихологично тестване оценява как мозъкът функционира — как
пациентът мисли, запомня, говори, обработва информация, взема решения, организира и планира
действията си, контролира емоциите си, проявява личностни особености . Изследването се
провежда от клиничен невропсихолог, който се запознава детайлно с личната, семейната,
фамилната, професионалната, медицинската история на пациента, на базата на която структурира
и провежда процес на тестване чрез приложение на разнообразни устни, писмени, дигитални и
практически задачи.

3. Каква е ролята и какво извършва клиничният невропсихолог?
Клиничният невропсихолог е квалифициран специалист с фундаментална и приложна експертиза
във функционирането на главния мозък при осъществяване на когнитивните процеси, паметта,
екзекутивния контрол, поведението, емоционалната регулация и личностните характеристики на
пациента.

На базата на научно-обусловени знания и методи и в съответствие с етичните стандарти на
професията, той/тя осъществява в своята клиничната практика следните основни функции и
дейности:

- Провеждане на детайлен и индивидуално адаптиран тестови процес: подбира тестови
материали и прилага специализирани методики и инструменти за измерване на фини мозъчни
дисфункции, които възникват при различни, вече установени мозъчни увреждания и и/или
сочат за наличието на такива и подлежат на верификация.
- Анализ и психометрична интерпретация: изчислява и съпоставя тестовите резултати на
пациента със стандартизирани нормативни групи (спрямо възраст, образование и социо-
културен статус), както и с предходното ниво на функциониране на пациента. На базата на
получените количествени тестови данни се очертава невропсихологичен профил, изясняващ
съхранените и нарушени мозъчни функции.
- Диагностично изясняване и невропсихологична интерпретация: аргументира и подпомага
в мултидисциплинарен екип разграничаването на първични невродегенеративни заболявания
(например, ранна фаза на болестта на Алцхаймер) от когнитивни дефицити, възникващи в
отсъствие на обективни доказателства за неврологична патология, като Функционално
неврологично разстройство (FND)/Функционално когнитивно разстройство (FCD).
- Планиране и структуриране на неврокогнитивна рехабилитация: на базата на
идентифицираните мозъчни ресурси (съхранени и нарушени) изработва и провежда
индивидуални програми за когнитивно възстановяване и разработва компенсаторни стратегии
за подобряване на качеството на живот.
- Психообучение, консултиране и подкрепа за семейството: подпомага пациента и неговите
близки да разберат естеството на настъпилите промени, осигурява емоционална подкрепа и
дава практически насоки за адаптиране на пациента към семейната и работна среда.
- Оценка на функционалния капацитет и безопасността: преценява способността на
пациента за шофиране, неговата работоспособност, евентуално връщане на работа или
училище, самостоятелен прием на лекарства, управление на финанси и вземане на
информирани правни/медицински решения.
- Колаборация в мултидисциплинарен екип и супервизия: работи в тясно сътрудничество с
невролози, неврохирурзи и психиатри, общо практикуващи лекари и други медици и
специалисти за приложение на холистичен подход към диагностичния процес и
терапевтичните интервенции, като същевременно супервизира студенти, стажанти и
специализанти.

4. С какви цели се провежда изследването?
Изследването може да се проведе със следните основни цели:

- Изграждане на когнитивен профил: Определяне на „силните страни“ (съхранени функции) и
„слабите страни“ (засегнати области) на пациента за формулиране на индивидуален план за
подкрепа и рехабилитация.
- Диагностична формулировка и принос за диференциална диагноза: Подпомага
разграничаването между типично възрастово стареене, леко когнитивно нарушение (MCI),
различни видове деменция, депресивни състояния или анатомично увреждане.
- Определяне на начално/базово ниво: Измерване на когнитивните способности преди
хирургично лечение (мозъчни тумори, епилепсия, DBS – Дълбока мозъчна стимулация) или
преди започване на нова терапия с цел бъдещо проследяване.
- Проследяване на динамиката и ефекта от терапията: Периодична оценка на промените във
времето — прогресия на заболяването или ефект от приложено лечение (медикаменти,
хирургия, рехабилитация).
- Оценка на капацитета, дееспособността и безопасността: Преценка на способността на
пациента да взема информирани решения (медицински/правни), да живее самостоятелно,
упражнява трудова или учебна дейност, да управлява финансите си или да шофира
безопасно.
- Адаптация в училище, спорта и на работа: Изготвяне на конкретни препоръки за облекчения
и компенсаторни стратегии при ученици, спортисти и работещи при наличие на неврологични
заболявания, мозъчни лезии, неврохирургични интервенции и други.

5. Какво включва невропсихологичното изследване?

- Преглед на медицинската документация и клинично интервю: Детайлен преглед на
медицинското досие и разговор с пациента, както и с близки членове на семейството за
формулиране на първоначална диагностична хипотеза.
- Индивидуално тестване: Невропсихологът адаптира тестовите методи (устни, писмени,
компютърни и практически задачи) спрямо състоянието, възрастта и способностите на
пациента.
- Поведенческо наблюдение и валидност: Оценка на фокуса, нивото на умора,
мотивацията, емоциите и положеното старание по време на задачите.
- Изготвяне и предоставяне на експертно писмено становище: Обобщаване на тестовите
данни и заключение в подробно писмено експертно становище, съдържащо детайлна оценка на
идентифицираните способности, затруднения и дефицити на пациента и конкретни препоръки
за терапевтични интервенции.

Как невропсихологичното изследване подпомага неврокогнитивната рехабилитация?
• Идентифициране на съхранения капацитет:Неврокогнитивната рехабилитация се опира на
съхранените мозъчни функции като
компенсаторен механизъм (например, използване на зрителна памет при увредена вербална
памет; включване на техники за запаметяване).
• Дефиниране на функционални цели:
Тестовите резултати служат за определяне на практически цели за ежедневието —
самостоятелно вземане на медикаменти, готвене, управление на пари или връщане на работа.
• Компенсаторни технологии и адаптация:
Предоставят се препоръки за включване на външни помощни средства (дигитални
органайзери, аларми, визуални графици, структуриране на домашната среда).
• Динамично адаптиране:
Въз основа на последващата редовна невропсихологична оценка трудността на упражненията
се коригира спрямо темпото на възстановяване.


6. При какви заболявания и състояния се прилага?
Невропсихологичното изследване играе важна роля при широк спектър от заболявания и
медицински състояния, засягащи функциите на мозъка:
- Невродегенеративни заболявания и деменции: Оценка на невропсихологичните дефицити
и тяхната прогресия при Болест на Алцхаймер, Фронтотемпорална деменция (FTD), Деменция
с тела на Леви (DLB), Болест на Хънтингтън, Амиотрофична латерална склероза (ALS).
- Болест на Паркинсон и паркинсонови синдроми: Оценка на когнитивното забавяне,
екзекутивния дефицит и апатията. Задължително изследване при кандидатстване за Дълбока
мозъчна стимулация (DBS).
- Неврохирургични интервенции и тумори: Предоперативно изследване при мозъчни тумори
(глиоми, менингиоми), тестване в будно състояние (будна краниотомия), следоперативно
проследяване и проследяване след лъче/химиотерапия.
- Невромодулация и хронична болка: Оценка преди имплантиране на устройства за Спинална
стимулация (SCS) и интратекални помпи.
- Нормотензивна хидроцефалия (NPH): Оценка на когнитивния дефицит преди и след пробен
лумбален дренаж / вентрикуло-перитонеален шънт (VPS).
- Множествена склероза (MS / МС): Проследяване на скоростта на обработка на
информацията, паметта и когнитивната умора (fatigue).
- Мозъчно-съдови заболявания: Оценка след исхемичен/хеморагичен инсулт, ПИА,
аневризми и съдово когнитивно нарушение (VCI).
- Черепно-мозъчни травми (ЧМТ): Оценка след мозъчно сътресение, спортни/битови травми.
- Епилепсия: Оценка на съпътстващи когнитивни, паметови, поведенчески, емоционални и
личностни дисфункции, както и предоперативна латерализация/локализация на
епилептогенния фокус и преценка на риска за следоперативни промени.
- Разстройства на развитието и обучението: СДВХ (ADHD), аутистичен спектър (РАС), Детска
церебрална парализа (ДЦП), умствена изостаналост и специфични затруднения в ученето
(дислексия, дискалкулия).
- Пост-COVID когнитивен синдром („мозъчна мъгла“): Оценка на продължителни когнитивни
затруднения след прекарана инфекция.
- Психиатрични и функционални състояния: широк спектър на разстройства на психичното
функциониране на пациента (например, депресивни състояния и тревожност, Функционално
неврологично разстройство (FND)/Функционално когнитивно разстройство (FCD), биполярни,
дисоциативни, соматични разстройства и други).

7. Процес на тестване и практическа подготовка

Препоръки към пациентите за подготовка:
- Сън, отпочиналост и хранене: Пациентът да е отпочинал, след задоволителен сън и прием
на храна.
- Вещества и алкохол: Пациентът да не е консумирал алкохол и други субстанции,
нарушаващи функционирането.
- Медикаменти: Необходимо е пациентът да е взел редовните си лекарства, освен ако
лекуващият лекар не е дал специални указания.
- Помощни средства: Задължително да се носят очила за четене, слухов апарат (с нови
батерии) и/или зъбни протези.
- Документация: Да се предостави списък с медикаментите, медицински епикризи,
скенери/ЯМР.

Продължителност и протичане:
Времетраене: Времетраенето на тестовия процес варира и се прогнозира след първоначалната
консултация с невропсихолога. При нужда се правят регулярни почивки. При по-продължителен
оценяващ процес тестването може да се раздели на две по-кратки сесии в отделни дни.
Заключителна сесия за обратна връзка: След приключване на тестовия процес и
осъществяване на анализ на данните се провежда последваща среща с невропсихолога за
разясняване на резултатите, предоставяне на експертното становище и обсъждане на
препоръките за последващи терапевтични интервенции и грижи.

Съвети към пациента

• Не се притеснявайте — това НЕ е изпит и за него не се ′учи′.
• Невропсихологът е ангажиран пациентът да разбере процеса и да се чувства максимално комфортно.
• Ако почувствате умора, уведомете невропсихолога, за да направите почивка.

8. Кои мозъчни и когнитивни домейни/функции се изследват?
Домейни и функции Какви компоненти/характеристики се изследват?

Общ когнитивен статус - Цялостно ниво на ментално и интелектуално
функциониране, оценено чрез скрининг.
Интелектуален капацитет  Оценка на цялостния интелектуален капацитет и
познавателни ресурси.
Внимание и концентрация  - Устойчивост на фокуса, разделено внимание и игнориране на дразнители.
Памет - Краткосрочна памет, дългосрочна памет (вербална и визуално-пространствена) и процеси на учене.
Екзекутивни функции организация & решаване на проблеми - 
Организация, планиране, вземане на решения, абстрактно
мислене и решаване на проблеми, процесуална скорост.
Реч и езикови умения -  Експресивна реч (говор), рецептивна реч (разбиране), четене и писане.
Зрително възприятие & визуално-пространствени умения - 
Зрителна ориентация, възприемане на форми, разстояния и пространствени съотношения.
Моторни умения & координация Фина моторика -  моторна скорост/координация.
Личност, настроение и Емоционално състояние, тревожност, депресия, промени в поведение личността и поведението.

9. Екипна колаборация
Провеждането на изследването, планирането на рехабилитацията и последващите грижи
обикновено се извършва от екип от квалифицирани специалисти в различни области на
медицината и здравните грижи:

Основен невропсихологичен екип: Клинични невропсихолози, стажанти и специализанти
(провеждащи тестове под пряката супервизия на водещ специалист).

Мултидисциплинарен екип от специалисти:

- Невролози, неврохирурзи, специалисти в образна диагностика: За диагностика, образни
изследвания и оперативно лечение.
- Психиатри и психолози: За оценка на афективни, емоционални и психични състояния.
- Лекари по физикална и рехабилитационна медицина (физиатри): За провеждане на
рехабилитационните програми.
- Физиотерапевти и ерготерапевти: За възстановяване на двигателните умения и ежедневната самостоятелност.
- Логопеди: За рехабилитация на речта и езиковите функции.
- Социални работници: За предоставяне на ресурси, социална подкрепа и консултиране на
семейството.

Заключение

Невропсихологичното изследване е безопасно, безболезнено и изключително ценно средство
за разбиране на функциите на мозъка и установяване на настъпили нарушения.
Резултатите допринасят за прецизна диагностика, дават яснота и насоки за ефективни терапевтични
интервенции и подпомагат очертаването на конкретни стъпки за подобряване на живот на пациентите,

страдащи от мозъчни заболявания.

Лекари

Доц. Дамянова